За книгата: 1990 г. / Спомням си как песните на Наутилус ме режат. Разбира се, музиката и невероятният, различен от всичко друго глас, освен думите. Здрав, прецизен, без излишни подвързващи елементи. Те поразяват целта като единични изстрели. Тогава разбрах, че някакъв Иля Кормилцев пише стихове за групата. И не само за Nautilus, но и за групата Urfin Juice. и за Настя Полевая, и отново и отново. И тогава дойдохме в Свердловск и Слава Бутусов ни запозна. Очаквах друг от Nautilus, този блед рокендрол герой. И видях късо подстриган мъж с очила, напълно несценен вид. Приличаше повече на физик от филм от шейсетте. Тогава разбрах, че майсторът не е задължително да изглежда като неговия продукт. И пред нас, разбира се, са произведенията на един майстор. Само едно нещо ме смущава. Има голяма разлика между истинската поезия и поезията, написана на музика. Всъщност стихотворенията вече съдържат музика в себе си и не изискват нищо повече (затова съм против поставянето на стихотворения, да речем, на Тарковски към поп мелодия). И думите на песента живеят заедно с мелодията, ритъма, звука, гласа и да отделиш едно от друго е да разрежеш живо същество наполовина и да видиш какво ще стане. Ето защо, докато чета Кормилцев, включвам музиката на тези песни в главата си. Не знам как читател, който не е чувал тази музика, ще възприеме стиховете. Не смея да прогнозирам. И още нещо - прекрасни рисунки на Слава Бутусов, за да не забравяте, че това все още е рокендрол. Макаревич Рисунки на С. Бутусов